сряда, 27 април 2011 г.

Кабаретата на Париж

 Попаднах случайно в богато заредена книжарница в Латинския квартал и се заковах близо час на щанда с книги и пътеводители за Париж. Едва ли има друг град, за когото да е писано толкова много – от книги за историята и културата, до юбилейно луксозно издание за...метрото. Ще намерите гид за градините на Париж, за църквите, за фонтаните, за ресторантите, за кафенетата, за гарите...За кабаретата на Париж обаче, няма. Дори букинистите отсреща на сергииге по Сена ме изгледаха учудено. Е, тогава ще се доверим на емпиричния опит.

Три са местата, за които си струва човек да плати 100 – 150 евро и да докосне /макар и само с очите си/ перфектните тела на танцьорките под звуците на канкана или шансона. Малко консервативно, но все пак, нека спазим традицията във времето и започнем от носталгията по класическото кабаре от края на 19 век в Moulin Rouge, след това – разцвета на 50-те и 60-те години на миналия век в Lido и накрая – модерното и  абстрактно превъплащение на голото женско тяло в Crazy Horse. Това са различията. Общите неща са две – шампанското и момичетата: ръст 1,75, изваяно тяло, перука, която не ти позволява да различиш лицата им, и класическа балетна подготовка.
Феерията на Мулен Руж
Днес трябва да проявиш доста въображение, за да се абстрахираш от битпазара и мърсотията по улица „Пигал” и да я видиш през погледа на импресиониста Тулуз Лотрек – красива и примамваща. Най- добре е през деня изобщо да не се опитваш да търсиш кацналата на покрива червена вятърна мелница. Вечер ще се ориентираш по силната светлина и опашката на входа. От 1889 година до днес парижани и гости на града от цял свят са готови да дадат мило и драго, но да се почувстват част от шеметния ритъм на канкана, определян през 19 век като „ужасно шумен танц, дошъл от Франция”. Годишно Мулен Руж се посещава от 600 000 души, които изпиват 240 000 бутилки добро шампанско. Половин бутилка шампанско на човек влиза в куверта за шоуто, което започва в 23.00 часа. От 19.00 часа се предлага Dinner Show с менюта като „Бел Епок меню”, „Тулуз Лотрек меню”, меню „Френски канкан” и пр.
Спектаклите се сменят на всеки 8 години, но концепцията не се променя вече 119 години -  много пера, блясък и пайети, от които почти не можеш да видиш красотата на танцьорките. В момента се играе „Феерия”, в който участват 100 изпълнители. Независимо от резервацията, за да влезеш в залата, която побира 850 души, трябва търпеливо да изчакаш. Публиката е почти толкова шарена, колкото и самият спектакъл – от американски туристи по дънки, до префинени французойки с голи гърбове. Ако все пак искаш да се почувстваш в унисон с това място, по-добре ела с вечерно облекло. Още с влизането потъваш в червено кадифе, с което са облицовани дори стените. Това, че тук ремонт не е правен отдавна си има своя чар – усещането е за потапяне в миналото. За разлика от другите кабарета, тук има конферансие, което се опитва да забавлява публиката в паузите между танците с шеги на френски и английски.
Щастието на Лидо
Bonheur” ( „Щастие”) е спектакълът, който от няколко години се играе в Лидо – 26-ти поред от създаването на кабарето през 1946 година. Лайтмотивът е „женското търсене на щастието, което преминава през 90 минути емоционално пътуване в страната на фантазията и откривателството”. За разлика от „Феерия”, „Щастие” е по-скоро грандиозен музикален спектакъл с много декори, сюжети и изпълнители. И тук момичетта са целите в пера и пайети, от които почти не личат перфектните им форми. Сценографите смайват публиката с неочаквани технически решения – на сцената се появяват фонтан, ледена пързалка, дори самолет. Танцьорите ( тук има и мъже) не оставят публиката да си поеме дъх, усещането накрая на спектакъла е, че ти самият си бил на сцената. Банално е, но репликата, с която излизаш от Лидо е „Фантастично!”.
Може би заради мястото си на Шан-з-Елизе, Лидо е най-популярното кабаре в света в по-ново време. Залата побира 1150 души, представленията са две на вечер и шанс да се намерят куверти в деня на спектакъла има, но все пак е добре да се направи предварителна резервация.
Лудостта на Крейзи Хорс
За Крейзи Хорс малко се знае и  въпреки че е открито през 1951 г., остава незаслужено в сянката на Мулен Руж и Лидо. Скрито в стара сграда на авеню „Джордж V” (съвсем близо до Шан-з-Елизе)  малкото, но кокетно кабаре привлече вниманието тази година с шумната реклама за участието на Памела Андерсън  в деня на Св. Валентин. Изявата на холивуд-ския секс символ беше твърде семпла на фона на впечатляващия арт пърформанс на трупата. Никога не съм предполагала, че 13 голи момичета могат да направят толкова елегантен, чувствен и изискан спектакъл. Тук няма пера, няма пайети, няма декори. Има само музика, хореография, художествено осветление и балерини с перфектна техника тела, които и  скулптор не може да извае по-добре.

Шоуто е съвсем ново, играе се от октомври 2007 г. след дълго прекъсване  заради ремонт на кабарето. Ново предложение е представлението на прочутото с вечерите си на Сена корабче „Les Bateaux Mouches”. В зависимост от менюто, кувертите са  между 195 и 255 евро на човек.

Далече_Нощем

Даниела Боянова

Няма коментари:

Публикуване на коментар