Омайният свят на Омир

На море в Турция

Текст и снимки Светлана Тодорова

Ваканция сред митове и легенди

Романтичният курорт Асос е само с пет хотела и е превзел малко пристанище на 3000 години на западното Анатолийско крайбрежие

„НА МОРЕ В ТУРЦИЯ” може да се стори на някои доста банален вариант за летния им отпуск, но не и ако разнообразят и изберат нещо не толкова традиционно като Анталия, Бодрум или Кушадасъ. Ако искате да се отдадете на кротко съзерцание или да посветите ваканцията на семейството си, Асос е точното място. Как ви звучи почивка в курорт с пет хотела, превзел антично пристанище в подножието на хълм с останки от древен укрепен град?

Не търсете Асос на картата на Европа, а на малоазийския бряг, на 95 км южно от Чанаккале, в залива Едремит, точно срещу гръцкия остров Лесбос. Разстоянието от София е 645 км и се взема за 8 часа с автомобил. Пътят е приятен и особено живописен в последните 100 км, през които маслиновите градини се редуват с гори от кедри и пинии. Във високото е селото Бекхрамкале. То е микс от античен укрепен град и типични турски каменни къщи. Кацнало е на един хълм и

гледа отвисоко към Егейско море. Много туристи предпочитат да отседнат в него, защото е по средата между двата курорта – античното пристанище Асос и по-комерсиалния комплекс със същото име в местността Кадирга (Kadirga Koyu). В селото Бекхрамкале има два-три прилични и чисти пансиона – Eris  Pansiyon и Old Bridge House, в които предлагат нощувки със закуска и вечеря на съвсем приемливи цени. Лично на мен ми допадна Biber Evi (50 евро на стая) заради автентичната атмосфера, гостоприемството и перфектния английски на собствениците. Всяка от шестте му стаи е с достъп до сенчест вътрешен двор. Самите одаи са издържани в отомански стил, стените са облицовани с отлично запазени дървени долапи и са опасани с миндери, застлани с ръчно тъкани покривки и килими. Пътят за калето (най-високата и атрактивна част на селото) минава през местната кръчма, нещо като мъжкия клуб на селото. Ако

сама жена седне да пие чай там, няма начин в един момент да не се почувства адски неудобно от осъдителните погледи отвсякъде. Заслужава си все пак да го направите не за друго, а защото едва ли някъде другаде по света ще ви сервират бир таане чай (една чаша чай) върху маси от антични капители.   

Случвало ли ви сe е да поемете дъх и после да забравите да го издишате. Е, точно това направих, когато, застанала горе на хълма, сред останките на древен акропол в компанията на пет-шест дорийски колони, за първи път видях тюркоазеното море и лазурния остров Лесбос долу в краката си. Някъде 300 м долу под стръмния склон е старото пристанище, превърнато в съвременен курорт. Постлан с дялани камъни път, виещ се около оцелелите крепостни стени и античен театър с 5000 места, те отвежда до него. Длъжна съм веднага да уточня, че пристанището не се вписва в общоприетите представи за морски курорт с широка плажна ивица, множество хотели, нощни заведения и малки капанчета по плажа. Ако търсите широк пясъчен плаж, нонстоп купони и шумни забавления с много народ, определено „вашият” Асос е на 4-5 км на изток в местността Кадирга. Там четиризвездните хотели Nazlihan Eden Garden Hotel и Nazlihan Beach Hotel предлагат цялата гама от туристически услуги – различни забавления на плажа с аниматори, разходка с увеселителна дървена яхта, посещение на музея на маслината в Адатепе, нощни барове, тенис на корт, училище по гмуркане.

Пристанището е нещо съвсем различно. Ненапразно туристическите агенции го рекламират като бутиков курорт.

Пет каменни сгради, някогашни складове за дърва, вълна, памук и риба, са превърнати преди трийсетина години в малки, кокетни хотели - Nazlihan Botique Hotel, Behram Hotel Assos, Yildizsaray Hotel, Assos Hotel и Kervansaray Hotel. Те са потънали в зеленина. Всички са от камък и дърво, с уютни стаи за нощувка. Четирите от тях са разположени на самия бряг около пристанището, в което от май до октомври акостират яхти от цял свят. Гостът е на

голяма почит. Организират се разходки до калето (пеш или с микробус), панорамна обиколка на залива с дървена яхта корсарски тип и риболов (с пазарене може да свалите наема на лодка за един ден до 100 лири, т.е. 100 лева). Предпочитаните маршрути за екскурзия са до олтара на Зевс, който е в? край? Кючуккую (Kucukkuyu), до Геикли (Geyikli), където са останките на древната Александрия – Троя, и до храма на Аполон в Гюлпинар (Culpinar). Троя е на 60 км северно от Асос, а прочутата Бергама – на 180 км на юг. Нищо не ви пречи да отидете и до острова на Сафо – Лесбос. Фериботната връзка е през Айвалък (Ayvalik), който е на 50 км по магистралата за Бергама.

Петдневният престой в пристанището излиза около

400-500 турски лири на човек (т.е. 500 лв. за полупансион, като в тази цена включвам и задължителните бакшиши, които вечер се оставят на сервитьорите), за децата са предвидени отстъпки. Ако не умеете да се пазарите, ви препоръчвам резервациите (също и цялата организация, транспорта и трансферите, ако нямате собствен автомобил) да поверите на специалистите, които ще ви договорят цени, които ви удовлетворяват.

Назад във времето

АСОС Е РАЗПОЛОЖЕН на западния склон на Ида – планина на боговете. От нея според митологията Зевс е гледал Троянската война. Покровителка на града била Атина и поради това на най-високата част на античния град през 530 г. пр.н.е. бил издигнат храм на богинята воин, за чието великолепие съдим от разпръснатите наоколо колони, капители и фризове, фрагменти от които са изложени в Лувъра и в Бостън.

Именно в Асос Аристотел през 348 г. пр.н.е. създал първата си философска школа, преди да отиде в двора на Филип Македонски и да стане ментор на младия Александър Велики. Древният град е дал и най-ревностния последовател на стоика Зенон – Клеант от Асос, който пръв изказал предположението, че не Земята, а Слънцето е център на Вселената. Откриването на древния Асос за света дължим на двама американци – Франсис Х. Бейкън и Джоузеф Кларк, които след пътуване из Анадола през 1880 г. успели да убедят президента на току-що създадения Американски археологически институт (The Archaeological Institute of America) към Бостънския университет и преподавател по антично изкуство в Харвардския университет Чарлз Елиот Нортън да финансира експедиция, която да проучи района. По тази причина най-богатата колекция от артефакти от Асос днес се съхранява в Museum of Fine Arts в Бостън.

Чанаккале – първата спирка

Пътят от българската граница до Еджеабат (Eceabat), града, който Дарданелите делят от Чанаккале, е кратък – 248 км. Но това е задължителната първа спирка по пътя за Асос. Трябва да останете в Чанаккале поне една нощ, преди да поемете към единствените турски острови в Егейско море – Гьокчеада и Бозджаада, към Асос и Троя. Туристите са улеснени – на всяка крачка в града се предлага rent-a-car, а от пристанището може да хванете маршрутка, като цените са си направо ниски. Хотелите в града на Дарданелите ще ви изненадат приятно, особено бутиковият Maydos Hotel (29 евро на човек за нощувка и закуска) и четиризвездният Akol Hotel (39 евро, полупансион), които са точно до пристанището. За туристите с по-скромни възможности подходящ е Askan Hotel (15 евро, нощувка със закуска) в стария град (Eski Sehir). Чанаккале е много приветлив и чист (всяка сутрин централните му улици се мият), изпълнен е с живот покрай студентите от университета „18 март”. И денем, и нощем най-оживен е крайбрежният булевард, наричан от местните „Кордона”, който през лятото става забранена за автомобили зона. Именно тук може да се снимате пред новия символ на града – огромния Троянски кон от стъклопласт от холивудската продукция „Троя” с Брад Пит, Орландо Блум и Питър О’Тул.

Турски попфолк се слуша в Eylul Bar, латино и джаз – в Hedon Bar, а съвременна диско музика – в Hayal Kaavesi. Ако обичате морската кухня, непременно посетете ресторант „Ялова”. Там българите са на особена почит, дължаща се на управителя Рушен Бербероглу. Този сърдечен, усмихнат мъж на ясен български ще ви препоръча най-доброто. Непременно поискайте миди „Тарак” или омар, приготвят ги превъзходно. Опитайте и морски зелен фасул – вид водорасло, поднесено като салата с настърган домат. А задушеният в бяло вино зарган няма аналог по цялото западно Анатолийско крайбрежие. Цените са както в България, само че в лири.

Гьокчеада – островът на ветровете

Островът, чието гръцко име е Имброс – Лазурния, е особено популярен сред българите. Забележете, тук има две български училища за сърфисти. Уникален е с постоянните ветрове, удобни за уиндсърф и кайт. На площ от 289 кв. км живеят 8894 души, 7278 от които в административния център Гьокчеада, едно от деветте селища на острова. Сърфистите обожават залива Айдънжък (Aydincik) в южната част, където се намира Соленото езеро (Tuz Golu). Романтична е обстановката в ZeytinDali Hotel в село Зейтинликьой (Zeytinlikoy), разположено в подножието на зелен хълм с маслинови дървета. То е населено с християни, които ревностно поддържат църквата и параклиса извън селото. До Гьокчеада пътуват два ферибота – в 11 и в 18 ч. от Кабатепе (пристанище на полуостров Галиполи на 25 км от Еджеабат). В обратна посока са също два – в 7 и 16 часа. Цената е 2 турски лири.     

Бозджаада – райският остров

Бозджаада (Тенедос) е вторият турски остров в Егейско море, не толкова популярен и не толкова голям (39 кв. км и 2500 жители), колкото Гьокчеада, но затова пък прекрасен. Той е разположен срещу Троада (географското наименование на Северозападна Анатолия) на входа на Дарданелите и предлага прекрасни условия за сърф и подводно гмуркане особено в залива Хаббеле (Habbele), където е и най-големият плаж. Единственото населено място на острова е град Бозджаада – едно малко, възхитително, чисто и подредено градче. Кмет е Мустафа Мутай бей, който се е зарекъл да превърне острова в райско място, преди да се оттегли, и вече 15 години работи за това. В страна, която е на едно от последните места по опазване на екосистемите, е изненадващо да видиш цял парк от ветрогенератори или да установиш, че безразборното строителство е забранено и на 3 дка се разрешават едва 80 кв. м застроена площ.

Фериботите от Геикли (Geyikli) са три в едната и три в другата посока, като първият тръгва в 7,30 ч. от Бозджаада, а последният - в 18 ч. от Геикли. Цената е 2 турски лири. Още от древността Тенедос е прочут с вината си, произвеждани от местните сортове кунтра, каларахма и василаки. Днес на него има пет винарни, но най-популярни в Турция и по света са Talay и Corvus. Градчето е пълно с малки кокетни семейни хотели, но най-стилни са бутиковият Hotel Katina (52 евро на човек за нощувка и закуска) в гръцката махала и Kaikias Hotel, който е точно зад крепостта.