Волта до Солун

Казват, че Солун е град, който никога не спи. Абсолютно съм съгласна с това твърдение, но бих добавила, че е и град, който никога не омръзва. Лично на мен ми действа като хапче против стрес, въпреки че не съм привърженик на „градския отдих”- Всеки път, когато си тръгвам за Солун, ме наляга тъга. Утеха ми носи само увереността, че скоро пак ще се върна. Адски си падам по този град по няколко причини – естествено, първо бих споменала тюркоазеносиньото море и изненадващо съхранената природа на целия Термически залив и Халкидики, после бих прибавила невероятната кухня, неповторимия вкус на узото, гръцката музика (която слушам с удоволствие само, когато съм в Гърция) и особено заразителния начин, по който жителите на Солун се забавляват.

На 4 часа път от София

Пътуването с кола до Солун (гърците се дразнят, че българите упорито отказват да го наричат Тесалоники) отнема 3-4 часа, ако не попаднете в капана на обичайния трафик по Княжевско шосе на изхода на София. Бих казала, че разстоянието е незначително – само 320 км. Граничният пункт Петрич – Промахон се преминава за минути, а остане ли границата зад гърба ви, пътят пред вас става широк и гладък. Ако в събота сутринта тръгнете н 7 ч., в десет вече ще сте в Гърция, а час по-късно може да попивате от неповторимата атмосфера на града с чаша кафе в Sorbe на площад „Аристотел” (Aristotelous) или в Garson Brasserie на бул. „Никис” (Nikis) с изглед към Егейско море.

Разходка и разядка

Обиколката на Солун започва със задължителната „волта” (разходка) по крайбрежния булевард. Следва неизменната снимка пред символа на града – Бялата кула (Lefkos Pirgos) и паметника на Александър Велики. Считам обаче, че духът на Солун може най-добре да се усети из очарователните стръмни улички на стария град (Ano Poli), потънали в цъфнали олеандри. Особено по пладне въздухът е наситен с опияняващ аромат на домашно приготвени гозби и сладкиши с ванилия и канела. Изкачите ли се до крепостните стени, пред вас се разкрива разкошна гледка към залива и новия град, разпрострян в краката ви. Не пропускайте романтичен обяд в някоя от малките таверни наоколо, където може да опитате местни специалитети. Всички досущ си приличат по непретенциозната обстановка, по масите с карирани покривки и дървени столове, по старите снимки на Солун отпреди век. Горещо препоръчвам многобройните разядки – тзатзики (млечна салата), хтихити (натрошено сирене, леко подлютено със зелена чушка), и мезета (мезедес) – колокитаки (пържени тънко нарязани тиквички), кукуреци (агнешки дреболии, натъпкани в чревца), полети първо с чаша узо или ципура (местна анасонова ракия), а после с каничка рецина (бяло вино). В нито една друга средиземноморска страна не предлагат по-вкусно приготвен октопод на скара (охтоподаки), плуващ в зехнин и босилек, пържени калмари (каламараки), миди (мидия), пълнена сепия и печен на въглища лаврак. Казват, че Солун е несравнимо място за шопинг. Но това е друга тема. Само ще спомена, че най-прочути са двете централни улици „Виа Егнатия” и „Тсимиски”, успоредни на крайбрежния булевард, където се редуват бутици на „Долче и Габана”, „Макс и Ко”, „Зара” и др.

Къде е купонът

Започне ли да се свечерява, улиците, ресторантите, таверните, та дори и най-обикновените заведения за бързо хранене (гирос) се изпълват с хора от различни националности и цвят на кожата. Нощните клубове отварят обикновено в 21-22 часа. Особено оживено става в „Лададика” (Ladadika) – стар работнически квартал около пристанището, превърнат в комплекс за забавления. Отначало се стрясках от гледката на прегърнатите и страстно целуващи се мъже, докато не разбрах, че в този квартал е най-прочутото заведение за гейове Weger Club. В „Милос” (Milos) – стара мелница, превърната в комплекс от клубове и ресторанти, се слуша както фолк музика, така и блус и джаз. На това място можеш да видиш от афроамериканец, облечен в безупречно бял костюм, с бяло борсалино на главата и обут в бели обувки с бомбета, до червенокосо ирландско момиче с гръндж дрехи и пиърсинг по лицето. Свърталище на любителите на рода е The Silver Dollar Club, а запазена територия за студентите е районът около университета. В заведенията западно от Бялата кула, в района, заключен между улиците „Митрополео” (Mitropoleos), „Проксену Коромила” (Proxenou Koromila) и „Агия София” (Agias Sofias), също се слуша рок, но и поп, фънк и електронна музика. Истинската легенда на нощния живот обаче е рибният ресторант „Маями” на ул. „Тетидос” в квартал „Неа Крини”, както и денс клубовете „Декаденс” и „Лидо”, където се слуша модерна музика.

По малките часове

Че гърците умеят да се веселят от цяло сърце, независимо на каква възраст са и от какъв пол са, установих още при първото си посещение тук преди десетина години. Домакините ни бяха гърци и ни увериха, че би било огромен пропуск да не посетим бузуки (нощен клуб за традиционна гръцка музика). Преживяването започна със спускане по стръмни стълби в едно слабо осветено подземие. Помещението, в което се озовахме, по нищо не се отличаваше от обичайните гръцки таверни. Маси, столове и подиум за оркестъра, който задължително е с бузуки и китара и поне двама певци. Веселбата в такъв клуб започва  след дванайсет през нощта и продължава чак до сутринта. Малко след полунощ подземието се изпълни с компании, нищо че предстоеше последният работен ден от седмицата. Ококорих очи, когато на съседната маса се настаниха три поколения жени – най-младата бе 18-19 годишно момиче, а най-възрастната – около 80-те, и до сутринта не спряха да танцуват и пеят заедно с оркестъра.

Краят на терапията

Събуждането на следващия ден винаги е трудно, но още  по-трудни са опаковането на багажа и обратният път до България. В такива моменти се заклевам, че следващият път ще отделя поне още един ден за по-плавното и безболезнено преминаване от празника към делника. Отлагаме с час-два прибирането, наслаждавайки се на някои безлюден плаж на някои от ръкавите на Халкидики, или просто решаваме да попътуваме по безупречната магистрала за Драма и Кавала. Преживяването си заслужава.

Светлана Тодорова, сп. Далече, Април 2008