В сърцето на Испания, в близост до столицата се намира най-големият регион за производство на вино, който звучно се нарича La Mancha. Ако си мислите, че това сте го чували някъде, то сте на прав път- Дон Кихот де Ла Манча, със сигурност ще ви говори нещо. Тук се произвежда най-пивкото червено вино в страната от сорта Темпранило. Разликата в цената е различна от марка до марка, както и от вкус до вкус, но пък можете да намерите във всеки магазин вино Крианца. Както знаете Мигел де Сервантес прави известен този район с вятърните си мелници, които са си забележителност дори и днес. Само внимавайте и вие да не ги помислите за великани, но пък можете да откриете своята Дулсинея.
събота, 21 май 2011 г.
сряда, 27 април 2011 г.
ЕДНА НОЩ В ОПЕРАТА
„Хайде на шопинг в Милано”! Това е град, в който не само може да изпразните кредитната си карта за години напред, но и да се забавлявате, само както италианците могат. Дори няма да се спирам на великолепните катедрали, площади и „Тайната вечеря” на Да Винчи, над която се вплитат много бройни конспирации и се стичат тълпи от туристи. Ако имате сили да се забавлявате цяла нощ, ви препоръчваме заведенията на Комо Авеню. Но нищо не може да се сравни с една нощ в Миланската опера.
Кабаретата на Париж
Три са местата, за които си струва човек да плати 100 – 150 евро и да докосне /макар и само с очите си/ перфектните тела на танцьорките под звуците на канкана или шансона. Малко консервативно, но все пак, нека спазим традицията във времето и започнем от носталгията по класическото кабаре от края на 19 век в Moulin Rouge, след това – разцвета на 50-те и 60-те години на миналия век в Lido и накрая – модерното и абстрактно превъплащение на голото женско тяло в Crazy Horse. Това са различията. Общите неща са две – шампанското и момичетата: ръст 1,75, изваяно тяло, перука, която не ти позволява да различиш лицата им, и класическа балетна подготовка.
Феерията на Мулен Руж
Днес трябва да проявиш доста въображение, за да се абстрахираш от битпазара и мърсотията по улица „Пигал” и да я видиш през погледа на импресиониста Тулуз Лотрек – красива и примамваща. Най- добре е през деня изобщо да не се опитваш да търсиш кацналата на покрива червена вятърна мелница. Вечер ще се ориентираш по силната светлина и опашката на входа. От 1889 година до днес парижани и гости на града от цял свят са готови да дадат мило и драго, но да се почувстват част от шеметния ритъм на канкана, определян през 19 век като „ужасно шумен танц, дошъл от Франция”. Годишно Мулен Руж се посещава от 600 000 души, които изпиват 240 000 бутилки добро шампанско. Половин бутилка шампанско на човек влиза в куверта за шоуто, което започва в 23.00 часа. От 19.00 часа се предлага Dinner Show с менюта като „Бел Епок меню”, „Тулуз Лотрек меню”, меню „Френски канкан” и пр.
Спектаклите се сменят на всеки 8 години, но концепцията не се променя вече 119 години - много пера, блясък и пайети, от които почти не можеш да видиш красотата на танцьорките. В момента се играе „Феерия”, в който участват 100 изпълнители. Независимо от резервацията, за да влезеш в залата, която побира 850 души, трябва търпеливо да изчакаш. Публиката е почти толкова шарена, колкото и самият спектакъл – от американски туристи по дънки, до префинени французойки с голи гърбове. Ако все пак искаш да се почувстваш в унисон с това място, по-добре ела с вечерно облекло. Още с влизането потъваш в червено кадифе, с което са облицовани дори стените. Това, че тук ремонт не е правен отдавна си има своя чар – усещането е за потапяне в миналото. За разлика от другите кабарета, тук има конферансие, което се опитва да забавлява публиката в паузите между танците с шеги на френски и английски.
Щастието на Лидо
„Bonheur” ( „Щастие”) е спектакълът, който от няколко години се играе в Лидо – 26-ти поред от създаването на кабарето през 1946 година. Лайтмотивът е „женското търсене на щастието, което преминава през 90 минути емоционално пътуване в страната на фантазията и откривателството”. За разлика от „Феерия”, „Щастие” е по-скоро грандиозен музикален спектакъл с много декори, сюжети и изпълнители. И тук момичетта са целите в пера и пайети, от които почти не личат перфектните им форми. Сценографите смайват публиката с неочаквани технически решения – на сцената се появяват фонтан, ледена пързалка, дори самолет. Танцьорите ( тук има и мъже) не оставят публиката да си поеме дъх, усещането накрая на спектакъла е, че ти самият си бил на сцената. Банално е, но репликата, с която излизаш от Лидо е „Фантастично!”.
Може би заради мястото си на Шан-з-Елизе, Лидо е най-популярното кабаре в света в по-ново време. Залата побира 1150 души, представленията са две на вечер и шанс да се намерят куверти в деня на спектакъла има, но все пак е добре да се направи предварителна резервация.
Лудостта на Крейзи Хорс
За Крейзи Хорс малко се знае и въпреки че е открито през 1951 г., остава незаслужено в сянката на Мулен Руж и Лидо. Скрито в стара сграда на авеню „Джордж V” (съвсем близо до Шан-з-Елизе) малкото, но кокетно кабаре привлече вниманието тази година с шумната реклама за участието на Памела Андерсън в деня на Св. Валентин. Изявата на холивуд-ския секс символ беше твърде семпла на фона на впечатляващия арт пърформанс на трупата. Никога не съм предполагала, че 13 голи момичета могат да направят толкова елегантен, чувствен и изискан спектакъл. Тук няма пера, няма пайети, няма декори. Има само музика, хореография, художествено осветление и балерини с перфектна техника тела, които и скулптор не може да извае по-добре.
Шоуто е съвсем ново, играе се от октомври 2007 г. след дълго прекъсване заради ремонт на кабарето. Ново предложение е представлението на прочутото с вечерите си на Сена корабче „Les Bateaux Mouches”. В зависимост от менюто, кувертите са между 195 и 255 евро на човек.
Далече_Нощем
Даниела Боянова
понеделник, 25 април 2011 г.
О! Тетевен!
Градчето омайва със спокойствието си. То е отправна точка към резерватите „Царичина”, „Боатин” и „Козя стена”, на пещерите „Съева дупка”, „Моровица”, „Бейовица”, „Драганчовица”, Гложенски манастир, водопада „Козница” и курорта „Рибарица”
„О! ТЕТЕВЕН!” – този възглас се отронва неусетно от устата на всеки, който за пръв път посети Тетевен. Градчето, което в годините на разцвет през 16.-17. век наричали „Алтън Тетевен”, днес е позагубило от възрожденското си достолепие, но пък изненадва приятно със спокойствието, чистия въздух с аромат на чемшири и с прекрасната природа, която го заобикаля. Къщите му са разпилени по поречието на р. Бели Вит, а около тях като вековни стражи се издигат върховете Острич, Петрахиля, Червен и Трескавец. Градът се е приютил в самото сърце на Златишко-Тетевенската планина и това го прави удобна отправна точка към резерватите „Царичина”, „Боатин” и „Козя стена”, към пещерите „Съева дупка”, „Моровица”, „Бейовица”, „Драганчовица”, към несравнимия по красота Гложенски манастир, водопада „Козница” и към курорта „Рибарица”. Този край е съхранил значимо историческо-културно наследство, фрагменти от което са изложени в Градския исторически музей. За богатството на някогашния „Алтън Тетевен” свидетелстват три възрожденски къщи - Йорговата, Бобевата и Хаджиивановата, оцелели като по чудо от пожарищата от 1801 г. Запазена е и традицията на тетевенските майстори. В града има действаща занаятчийска задруга. Нейни битови изделия се предлагат за продан в два магазина в центъра. Градският площад е и мястото, откъдето започват няколко маршрута. Един от тях е наречен „При извора на вярата” и отвежда до впечатляващите църкви и манастири в Тетевен и околностите му. Сред тях са църквата „Всех Святих” в града, Гложенският манастир (на 12 км от града), средновековният манастир „Св. Илия” и параклисът „Покров Богородичен” на връх Острич. Централната градска част е началото на екопътека „Под пръските на водопада”, преминава през живописното дефиле на река Козница, в края на което е водопадът „Скока”. По пътеката са обособени три места за пикник – първото е в самото й начало, а второто е само на 200 м. Третото подходящо място за пикник е до самия водопад, има изграден навес и зидана камина за барбекю. С безбройни атракции изненадва и курортът „Рибарица” (на 12 км от Тетевен). Предприемчиви местни хотелиери предлагат ретро разходка с кабриолет, разходка с влакче, фотосафари с джипове, горски пикник, лов на пъстърва и рибен пикник. В местността „Стара Рибарица” има конна база, където туристите могат да яздят коне. Организират се също посещения при занаятчии в старите махали „Брязово” и „Гуньово”. В „Рибарица” може да се наеме велосипед и с него да се стигне до историческата местност „Костина” на 3 км от курорта. Там е „Кървавото кладенче” – лобното място на Георги Бенковски.
За да са пълни преживяванията, непременно трябва да се опита оригиналната местна кухня в една от механите на село Рибарица и Тетевен. Най-популярна е тетевенската саламура – доматена леко подлютена чорба с късове печена пъстърва, особено след вечер с отлежала тетевенска сливова ракия. Други типични местни специалитети са качамака с пръжки, джурканата коприва и яхния от телешка глава. В Тетевен няма много места за настаняване. От четирите хотела аз избрах „Тетевен” заради това, че е малък и много уютен и предполага редица екстри, въпреки категорията си две звезди. Очарователно е и обстоятелството, че сградата на хотела е с история. В нея от 1938 г. се е помещавал клонът на БНБ. Открит наскоро, хотел „Тетевен” разполага с 12 стаи и 4 студия, ресторант за 50 човека и малък фитнес със сауна.
Волта до Солун
Казват, че Солун е град, който никога не спи. Абсолютно съм съгласна с това твърдение, но бих добавила, че е и град, който никога не омръзва. Лично на мен ми действа като хапче против стрес, въпреки че не съм привърженик на „градския отдих”- Всеки път, когато си тръгвам за Солун, ме наляга тъга. Утеха ми носи само увереността, че скоро пак ще се върна. Адски си падам по този град по няколко причини – естествено, първо бих споменала тюркоазеносиньото море и изненадващо съхранената природа на целия Термически залив и Халкидики, после бих прибавила невероятната кухня, неповторимия вкус на узото, гръцката музика (която слушам с удоволствие само, когато съм в Гърция) и особено заразителния начин, по който жителите на Солун се забавляват.
На 4 часа път от София
Пътуването с кола до Солун (гърците се дразнят, че българите упорито отказват да го наричат Тесалоники) отнема 3-4 часа, ако не попаднете в капана на обичайния трафик по Княжевско шосе на изхода на София. Бих казала, че разстоянието е незначително – само 320 км. Граничният пункт Петрич – Промахон се преминава за минути, а остане ли границата зад гърба ви, пътят пред вас става широк и гладък. Ако в събота сутринта тръгнете н 7 ч., в десет вече ще сте в Гърция, а час по-късно може да попивате от неповторимата атмосфера на града с чаша кафе в Sorbe на площад „Аристотел” (Aristotelous) или в Garson Brasserie на бул. „Никис” (Nikis) с изглед към Егейско море.
Разходка и разядка
Обиколката на Солун започва със задължителната „волта” (разходка) по крайбрежния булевард. Следва неизменната снимка пред символа на града – Бялата кула (Lefkos Pirgos) и паметника на Александър Велики. Считам обаче, че духът на Солун може най-добре да се усети из очарователните стръмни улички на стария град (Ano Poli), потънали в цъфнали олеандри. Особено по пладне въздухът е наситен с опияняващ аромат на домашно приготвени гозби и сладкиши с ванилия и канела. Изкачите ли се до крепостните стени, пред вас се разкрива разкошна гледка към залива и новия град, разпрострян в краката ви. Не пропускайте романтичен обяд в някоя от малките таверни наоколо, където може да опитате местни специалитети. Всички досущ си приличат по непретенциозната обстановка, по масите с карирани покривки и дървени столове, по старите снимки на Солун отпреди век. Горещо препоръчвам многобройните разядки – тзатзики (млечна салата), хтихити (натрошено сирене, леко подлютено със зелена чушка), и мезета (мезедес) – колокитаки (пържени тънко нарязани тиквички), кукуреци (агнешки дреболии, натъпкани в чревца), полети първо с чаша узо или ципура (местна анасонова ракия), а после с каничка рецина (бяло вино). В нито една друга средиземноморска страна не предлагат по-вкусно приготвен октопод на скара (охтоподаки), плуващ в зехнин и босилек, пържени калмари (каламараки), миди (мидия), пълнена сепия и печен на въглища лаврак. Казват, че Солун е несравнимо място за шопинг. Но това е друга тема. Само ще спомена, че най-прочути са двете централни улици „Виа Егнатия” и „Тсимиски”, успоредни на крайбрежния булевард, където се редуват бутици на „Долче и Габана”, „Макс и Ко”, „Зара” и др.
Къде е купонът
Започне ли да се свечерява, улиците, ресторантите, таверните, та дори и най-обикновените заведения за бързо хранене (гирос) се изпълват с хора от различни националности и цвят на кожата. Нощните клубове отварят обикновено в 21-22 часа. Особено оживено става в „Лададика” (Ladadika) – стар работнически квартал около пристанището, превърнат в комплекс за забавления. Отначало се стрясках от гледката на прегърнатите и страстно целуващи се мъже, докато не разбрах, че в този квартал е най-прочутото заведение за гейове Weger Club. В „Милос” (Milos) – стара мелница, превърната в комплекс от клубове и ресторанти, се слуша както фолк музика, така и блус и джаз. На това място можеш да видиш от афроамериканец, облечен в безупречно бял костюм, с бяло борсалино на главата и обут в бели обувки с бомбета, до червенокосо ирландско момиче с гръндж дрехи и пиърсинг по лицето. Свърталище на любителите на рода е The Silver Dollar Club, а запазена територия за студентите е районът около университета. В заведенията западно от Бялата кула, в района, заключен между улиците „Митрополео” (Mitropoleos), „Проксену Коромила” (Proxenou Koromila) и „Агия София” (Agias Sofias), също се слуша рок, но и поп, фънк и електронна музика. Истинската легенда на нощния живот обаче е рибният ресторант „Маями” на ул. „Тетидос” в квартал „Неа Крини”, както и денс клубовете „Декаденс” и „Лидо”, където се слуша модерна музика.
По малките часове
Че гърците умеят да се веселят от цяло сърце, независимо на каква възраст са и от какъв пол са, установих още при първото си посещение тук преди десетина години. Домакините ни бяха гърци и ни увериха, че би било огромен пропуск да не посетим бузуки (нощен клуб за традиционна гръцка музика). Преживяването започна със спускане по стръмни стълби в едно слабо осветено подземие. Помещението, в което се озовахме, по нищо не се отличаваше от обичайните гръцки таверни. Маси, столове и подиум за оркестъра, който задължително е с бузуки и китара и поне двама певци. Веселбата в такъв клуб започва след дванайсет през нощта и продължава чак до сутринта. Малко след полунощ подземието се изпълни с компании, нищо че предстоеше последният работен ден от седмицата. Ококорих очи, когато на съседната маса се настаниха три поколения жени – най-младата бе 18-19 годишно момиче, а най-възрастната – около 80-те, и до сутринта не спряха да танцуват и пеят заедно с оркестъра.
Краят на терапията
Събуждането на следващия ден винаги е трудно, но още по-трудни са опаковането на багажа и обратният път до България. В такива моменти се заклевам, че следващият път ще отделя поне още един ден за по-плавното и безболезнено преминаване от празника към делника. Отлагаме с час-два прибирането, наслаждавайки се на някои безлюден плаж на някои от ръкавите на Халкидики, или просто решаваме да попътуваме по безупречната магистрала за Драма и Кавала. Преживяването си заслужава.
Светлана Тодорова, сп. Далече, Април 2008
Омайният свят на Омир
На море в Турция
Текст и снимки Светлана Тодорова
Ваканция сред митове и легенди
Романтичният курорт Асос е само с пет хотела и е превзел малко пристанище на 3000 години на западното Анатолийско крайбрежие
„НА МОРЕ В ТУРЦИЯ” може да се стори на някои доста банален вариант за летния им отпуск, но не и ако разнообразят и изберат нещо не толкова традиционно като Анталия, Бодрум или Кушадасъ. Ако искате да се отдадете на кротко съзерцание или да посветите ваканцията на семейството си, Асос е точното място. Как ви звучи почивка в курорт с пет хотела, превзел антично пристанище в подножието на хълм с останки от древен укрепен град?
Не търсете Асос на картата на Европа, а на малоазийския бряг, на 95 км южно от Чанаккале, в залива Едремит, точно срещу гръцкия остров Лесбос. Разстоянието от София е 645 км и се взема за 8 часа с автомобил. Пътят е приятен и особено живописен в последните 100 км, през които маслиновите градини се редуват с гори от кедри и пинии. Във високото е селото Бекхрамкале. То е микс от античен укрепен град и типични турски каменни къщи. Кацнало е на един хълм и
гледа отвисоко към Егейско море. Много туристи предпочитат да отседнат в него, защото е по средата между двата курорта – античното пристанище Асос и по-комерсиалния комплекс със същото име в местността Кадирга (Kadirga Koyu). В селото Бекхрамкале има два-три прилични и чисти пансиона – Eris Pansiyon и Old Bridge House, в които предлагат нощувки със закуска и вечеря на съвсем приемливи цени. Лично на мен ми допадна Biber Evi (50 евро на стая) заради автентичната атмосфера, гостоприемството и перфектния английски на собствениците. Всяка от шестте му стаи е с достъп до сенчест вътрешен двор. Самите одаи са издържани в отомански стил, стените са облицовани с отлично запазени дървени долапи и са опасани с миндери, застлани с ръчно тъкани покривки и килими. Пътят за калето (най-високата и атрактивна част на селото) минава през местната кръчма, нещо като мъжкия клуб на селото. Ако
сама жена седне да пие чай там, няма начин в един момент да не се почувства адски неудобно от осъдителните погледи отвсякъде. Заслужава си все пак да го направите не за друго, а защото едва ли някъде другаде по света ще ви сервират бир таане чай (една чаша чай) върху маси от антични капители.
Случвало ли ви сe е да поемете дъх и после да забравите да го издишате. Е, точно това направих, когато, застанала горе на хълма, сред останките на древен акропол в компанията на пет-шест дорийски колони, за първи път видях тюркоазеното море и лазурния остров Лесбос долу в краката си. Някъде 300 м долу под стръмния склон е старото пристанище, превърнато в съвременен курорт. Постлан с дялани камъни път, виещ се около оцелелите крепостни стени и античен театър с 5000 места, те отвежда до него. Длъжна съм веднага да уточня, че пристанището не се вписва в общоприетите представи за морски курорт с широка плажна ивица, множество хотели, нощни заведения и малки капанчета по плажа. Ако търсите широк пясъчен плаж, нонстоп купони и шумни забавления с много народ, определено „вашият” Асос е на 4-5 км на изток в местността Кадирга. Там четиризвездните хотели Nazlihan Eden Garden Hotel и Nazlihan Beach Hotel предлагат цялата гама от туристически услуги – различни забавления на плажа с аниматори, разходка с увеселителна дървена яхта, посещение на музея на маслината в Адатепе, нощни барове, тенис на корт, училище по гмуркане.
Пристанището е нещо съвсем различно. Ненапразно туристическите агенции го рекламират като бутиков курорт.
Пет каменни сгради, някогашни складове за дърва, вълна, памук и риба, са превърнати преди трийсетина години в малки, кокетни хотели - Nazlihan Botique Hotel, Behram Hotel Assos, Yildizsaray Hotel, Assos Hotel и Kervansaray Hotel. Те са потънали в зеленина. Всички са от камък и дърво, с уютни стаи за нощувка. Четирите от тях са разположени на самия бряг около пристанището, в което от май до октомври акостират яхти от цял свят. Гостът е на
голяма почит. Организират се разходки до калето (пеш или с микробус), панорамна обиколка на залива с дървена яхта корсарски тип и риболов (с пазарене може да свалите наема на лодка за един ден до 100 лири, т.е. 100 лева). Предпочитаните маршрути за екскурзия са до олтара на Зевс, който е в? край? Кючуккую (Kucukkuyu), до Геикли (Geyikli), където са останките на древната Александрия – Троя, и до храма на Аполон в Гюлпинар (Culpinar). Троя е на 60 км северно от Асос, а прочутата Бергама – на 180 км на юг. Нищо не ви пречи да отидете и до острова на Сафо – Лесбос. Фериботната връзка е през Айвалък (Ayvalik), който е на 50 км по магистралата за Бергама.
Петдневният престой в пристанището излиза около
400-500 турски лири на човек (т.е. 500 лв. за полупансион, като в тази цена включвам и задължителните бакшиши, които вечер се оставят на сервитьорите), за децата са предвидени отстъпки. Ако не умеете да се пазарите, ви препоръчвам резервациите (също и цялата организация, транспорта и трансферите, ако нямате собствен автомобил) да поверите на специалистите, които ще ви договорят цени, които ви удовлетворяват.
Назад във времето
АСОС Е РАЗПОЛОЖЕН на западния склон на Ида – планина на боговете. От нея според митологията Зевс е гледал Троянската война. Покровителка на града била Атина и поради това на най-високата част на античния град през 530 г. пр.н.е. бил издигнат храм на богинята воин, за чието великолепие съдим от разпръснатите наоколо колони, капители и фризове, фрагменти от които са изложени в Лувъра и в Бостън.
Именно в Асос Аристотел през 348 г. пр.н.е. създал първата си философска школа, преди да отиде в двора на Филип Македонски и да стане ментор на младия Александър Велики. Древният град е дал и най-ревностния последовател на стоика Зенон – Клеант от Асос, който пръв изказал предположението, че не Земята, а Слънцето е център на Вселената. Откриването на древния Асос за света дължим на двама американци – Франсис Х. Бейкън и Джоузеф Кларк, които след пътуване из Анадола през 1880 г. успели да убедят президента на току-що създадения Американски археологически институт (The Archaeological Institute of America) към Бостънския университет и преподавател по антично изкуство в Харвардския университет Чарлз Елиот Нортън да финансира експедиция, която да проучи района. По тази причина най-богатата колекция от артефакти от Асос днес се съхранява в Museum of Fine Arts в Бостън.
Чанаккале – първата спирка
Пътят от българската граница до Еджеабат (Eceabat), града, който Дарданелите делят от Чанаккале, е кратък – 248 км. Но това е задължителната първа спирка по пътя за Асос. Трябва да останете в Чанаккале поне една нощ, преди да поемете към единствените турски острови в Егейско море – Гьокчеада и Бозджаада, към Асос и Троя. Туристите са улеснени – на всяка крачка в града се предлага rent-a-car, а от пристанището може да хванете маршрутка, като цените са си направо ниски. Хотелите в града на Дарданелите ще ви изненадат приятно, особено бутиковият Maydos Hotel (29 евро на човек за нощувка и закуска) и четиризвездният Akol Hotel (39 евро, полупансион), които са точно до пристанището. За туристите с по-скромни възможности подходящ е Askan Hotel (15 евро, нощувка със закуска) в стария град (Eski Sehir). Чанаккале е много приветлив и чист (всяка сутрин централните му улици се мият), изпълнен е с живот покрай студентите от университета „18 март”. И денем, и нощем най-оживен е крайбрежният булевард, наричан от местните „Кордона”, който през лятото става забранена за автомобили зона. Именно тук може да се снимате пред новия символ на града – огромния Троянски кон от стъклопласт от холивудската продукция „Троя” с Брад Пит, Орландо Блум и Питър О’Тул.
Турски попфолк се слуша в Eylul Bar, латино и джаз – в Hedon Bar, а съвременна диско музика – в Hayal Kaavesi. Ако обичате морската кухня, непременно посетете ресторант „Ялова”. Там българите са на особена почит, дължаща се на управителя Рушен Бербероглу. Този сърдечен, усмихнат мъж на ясен български ще ви препоръча най-доброто. Непременно поискайте миди „Тарак” или омар, приготвят ги превъзходно. Опитайте и морски зелен фасул – вид водорасло, поднесено като салата с настърган домат. А задушеният в бяло вино зарган няма аналог по цялото западно Анатолийско крайбрежие. Цените са както в България, само че в лири.
Гьокчеада – островът на ветровете
Островът, чието гръцко име е Имброс – Лазурния, е особено популярен сред българите. Забележете, тук има две български училища за сърфисти. Уникален е с постоянните ветрове, удобни за уиндсърф и кайт. На площ от 289 кв. км живеят 8894 души, 7278 от които в административния център Гьокчеада, едно от деветте селища на острова. Сърфистите обожават залива Айдънжък (Aydincik) в южната част, където се намира Соленото езеро (Tuz Golu). Романтична е обстановката в ZeytinDali Hotel в село Зейтинликьой (Zeytinlikoy), разположено в подножието на зелен хълм с маслинови дървета. То е населено с християни, които ревностно поддържат църквата и параклиса извън селото. До Гьокчеада пътуват два ферибота – в 11 и в 18 ч. от Кабатепе (пристанище на полуостров Галиполи на 25 км от Еджеабат). В обратна посока са също два – в 7 и 16 часа. Цената е 2 турски лири.
Бозджаада – райският остров
Бозджаада (Тенедос) е вторият турски остров в Егейско море, не толкова популярен и не толкова голям (39 кв. км и 2500 жители), колкото Гьокчеада, но затова пък прекрасен. Той е разположен срещу Троада (географското наименование на Северозападна Анатолия) на входа на Дарданелите и предлага прекрасни условия за сърф и подводно гмуркане особено в залива Хаббеле (Habbele), където е и най-големият плаж. Единственото населено място на острова е град Бозджаада – едно малко, възхитително, чисто и подредено градче. Кмет е Мустафа Мутай бей, който се е зарекъл да превърне острова в райско място, преди да се оттегли, и вече 15 години работи за това. В страна, която е на едно от последните места по опазване на екосистемите, е изненадващо да видиш цял парк от ветрогенератори или да установиш, че безразборното строителство е забранено и на 3 дка се разрешават едва 80 кв. м застроена площ.
Фериботите от Геикли (Geyikli) са три в едната и три в другата посока, като първият тръгва в 7,30 ч. от Бозджаада, а последният - в 18 ч. от Геикли. Цената е 2 турски лири. Още от древността Тенедос е прочут с вината си, произвеждани от местните сортове кунтра, каларахма и василаки. Днес на него има пет винарни, но най-популярни в Турция и по света са Talay и Corvus. Градчето е пълно с малки кокетни семейни хотели, но най-стилни са бутиковият Hotel Katina (52 евро на човек за нощувка и закуска) в гръцката махала и Kaikias Hotel, който е точно зад крепостта.
Абонамент за:
Публикации (Atom)